Има един ясен и неизменен признак за обществения край на един политик – когато този политик престава да осъзнава действителността и се оказва безсилен да я разбере. Той я гледа, но не я вижда, слуша я, но не я чува.
У нас нещата се усложняват от това, че десетина години с огромни медийни ресурси, пиарни действия, пропагандни усилия и дезинформационни кампании се натрапваше на обществото една друга, измислена, несъществуваща, паралелна реалност.
И капанът щракна. Тези, които ни внушаваха, че има такава паралелна реалност, се самозатвориха като в клетка в нея.
И загубиха досега, допира с истинската реалност. Затова не просто отказват да я приемат – те нямат сетива за нея, нямат връзка с нея, не я долавят изобщо, отказват категорично да повярват, да приемат че я има. За тях съществува само една реалност – тази, в която са се самозатворили. А тя всъщност е друга, измислена, несъществуваща, паралелна реалност.
Тепърва те и най-вече Той, ще се сблъскат с безпощадния факт – има една-единствена реалност, истинската, действителната, жестоката, българската реалност. И за тях, и най-вече за Него, ще има все по-малко място в нея.
А на всички нас, от единствената реалност – тежко и горко ни. Това, което бе разрушено за 10 години няма лесно да бъде възстановено. Страданието и съвземането са по формулата 1 към 3. Следователно 30 години поне ще разгребваме руините и ще възстановяваме държавата, народа, обществото и себе дори…
