1) Протестът е израз на гняв – гневът на “Народа”, или поне съществени части от народа, без кавички.
2) Затова и протест не може да се “организира” – и всички опити свършват плачевно, и “нашите”, и “чуждите”. Протест има тогава и там, където има достатъчно гняв срещу властта.
И днес е такава ситуация. В София – по-малко, в средния град – повече.
3) Затова и властта има своя вечен аргумент – протестът нищо не предлага. Нито идеи, нито алтернатива.
И това е нормално. Опитите гневът да бъде систематизиран в списък от искания са капан… Тези искания обикновено са наивни, глупави и/или опасни. А хората, които ги систематизират – наивници, куки или мошеници. Виждали сме и от трите. Моят спомен от най-близките ми протести – лятото 2013 г., е – колкото повече “Протестна мрежа”, толкова по-малко протест…
4) Протестът винаги иска промяна. Но автентичното и всеобщо искане, без инженерствата по т.3), обикновено се свежда до смяна на властта.
С нещо друго.
5) Затова е нормално и естествено опозицията/опозициите да подкрепят един протест, да опитват да насочват исканията му, да канализират гнева, дори да поведат недоволството.
След успеха на ОДС през ‘97 – неизбежно неуспешно. Това беше последният успешно политизиран спонтанен протест.
6) И през ‘97 – повечето бяхме там и помним – нямаше нито всеобщо подкрепени искания, нито еднородна маса протестиращи, най-малко – идеологическа обосновка.
Имаше огромна маса буквално изгладнели хора, които нямаха хляб на масата и “Хумана” за бебетата. Имаше и стихийно възмущение и отчаяние от банковите фалити, мутрите и угоената власт.
Бяхме седесари, националисти, студенти и преди всичко – много, и гневни.
Всъщност имаше сред нас и забележителни боклуци, ченгета, агентура, дребни мутри и цял сонм добре ориентирани кариеристи, надушили власт и кинти. И много от тях чудесно се нагласиха след това, че и до днес…
Но онези протести, каквито си бяха, смениха за добро посоката на държавата и обществото ни. Две години след тях започнахме преговори с ЕС, още две по-късно паднаха визите. (Прочее, падането на визите е и досега най-важното единично събитие в “Прехода”, важно за бедни и богати, столица и село, българи и цигани… Но това е отделна тема.)
7) В заключение: Днешният протест е без съмнение в голямата си част автентичен и спонтанен. Той има в основата си тежко недоволство от социалната и икономическа политика, от смазването на шанса за възникване на дребна средна класа, особено извън София. А за цел има очевидното – смяна на властта.
Да, има ясни знаци за външно, мутренско и на БСП влияние в организацията. Има със сигурност ченгета, мошеници, и вся осталная.
Има очевидно безумни и вредни идеи, както винаги…
Задачата на демократичната опозиция е не да анализира снимки във “Фейсбук”, нито да опитва да “яхне” гнева – няма да стане.
А – просто и ясно – да поддържа искането за смяна на властта, като бъде политически гарант, че тази смяна няма да бъде на цената на гражданския мир, конституционната демокрация, свободата и европейския избор на България.
Коментарът на Радан Кънев е от “Фейсбук”.
