Двете ключови обществени поръчки за разширението на българската газопреносна мрежа са “на трупчета”. Само в рамките на седмица и търгът за строителството на отклонението на “Турски поток” през България, и този за изграждането на компресорните станции бяха спрени от жалби до Комисията за защита на конкуренцията. Това може да доведе до неблагоприятни финансови последици за държавното дружество “Булгартрансгаз” заради поетите ангажименти към руския доставчик “Газпром”. Предварителните планове бяха транзитът на газ по тръбопровода да започне от началото на 2020 г., а към края на следващата година той да достигне своя пълен капацитет.
Перспективите за завършването на проекта навреме засега определено не са добри. И двете жалби до КЗК като нищо могат да стигнат до Върховния административен съд, ако подателите им останат неудовлетворени от решенията на антимонополната комисия. Дори вариантът “Булгартрансгаз” да поиска предварително изпълнение на поръчките може ще се окаже неефективен, защото не е изключено и този ход да бъде атакуван в съда.
На 13 юни стана ясно че КЗК е образувала производство по жалбата на дружеството “Дж. Кристоф Е&П Сървисиз” СРЛ . Засега мотивите за неговото оплакване остават неясни. Според официалните документи въпросната фирма не е сред участниците в поръчката на стойност 351 млн. лв. (без ДДС). В надпреварата участват два претендента. Първият е консорциумът “Расово – Провадия КС“, съставен от българската фирма “Климатроник”, която си партнира с беларуската “Алвора”, украинската “Полтаваспецмонтаж”, които са привлекли за консултант испанците от “ТЕК-Куатро”. Техен конкурент е обединението “Ферощал Балкангаз”, в което влизат германската “Ферощал” и “Главболгарстрой”.
На 12 юни пък антимонополистите образуваха производство по жалбата срещу самото строителство на 475-километровото трасе, оценено на 2.2 млрд. лева. Подател е отстраненият преди сключването на договора с изпълнителя саудитски консорциум “Аркад”. Официалният мотив за декласирането му бе, че той не е внесъл навреме изисканите от “Булгартрансгаз” документи за подписването на контракта. По-конкретно, саудитците са поискали удължаване на срока за осигуряване на документите до края на май, но от газовия оператор са удовлетворили исканията им само частично.
Междувременно “Булгартрансгаз” избра за строител консорциума “Газово разширение и развитие в България”. Той предложи намаление на цената за построяването на газопровода – 1.102 млрд. евро без ДДС. Тоест, отстъпката бе около 31 процента. В обединението участват италианската компания “Бонатти”, германската “Макс Щрайхер” и люксембургската “Комплишънс дивелъпмънт”. Любопитна подробност е, че представител на люксембурското дружество “Комплишънс дивелъпмънт” е Андрей Зимин. Въпросният Зимин е директор в руското дружество “Трубная металлургическая компания” (ТМК). В началото на годината руското издание “РБК” (“РосБизнесКонсалтинг”) съобщи, че именно то е посочено от “Газпром” за доставчик на тръбите, необходими за строителството на българска земя. Според същото издание за българското разклонение ще са необходими над 300 т тръби, а включването на руската фирма имало за цел да се работи по-бързо.
От “Булгартрансгаз” обаче изтъкват, че забавянето на сключването на договора за строежа на газовото разширение крие опасност от неспазване на договорите с доставчиците на газ, от което може да има и финансови последици.
