“Лафка” явно затваря. Хиляди обекти из цяла България. Във всеки обект – по един поне служител. И стотици на франчайз. Никой не помисли за тези хора. Свършен факт.
Също свършен факт с талоните от Националната лотария. Хилядите дребни бизнесмени, които останаха изведнъж с едни картончета, които не струват вече нищо. Но в които са инвестирали. Никой не се сети да уреди тяхното положение. Да се спасяват! И да се оправят с хората, които ще си търсят дребните печалби.
Наредба 18-Н. Пример за това как може държавата да направи хората на хахави. Колко пъти подред последните години се сменяха касовите апарати? Колко пъти се променяха данъчните закони? Колко пъти се променяха изискванията?
Като юрист мога да ви гарантирам, че ако спазите напълно всички законови изисквания, ще фалирате още в началото на бизнеса си. И пак ще сте в нарушение, защото правилата са направени така, че няма как да не ги нарушите. И ми е интересно защо няма такива безумия в другите държави, въпреки че там много по-добре се събират приходите?
Отговорът е: защото бизнесът трябва да бъде държан в подчинение. За да няма излишни и свободни пари. Винаги да е на ръба на оцеляването. Дори и големия. Защото съпротива без пари не става. Елементарно: властта не оставя пари в неправилните хора и си гарантира властта!
Властта се интересува единствено от инвеститорите. Защото и те си плащат комисионните. И осигуряват илюзията за просперитет, докато всъщност работим на ишлеме за чужди икономики.
Елементарно. Но никой не се замисля, че хората просто искат да живеят нормално. Да издържат семействата си, да си плащат сметките, без да се налага да вземат заеми, да могат да си позволят нормален живот. И това не ни оставят!
Законите не са направени за хората. А за властта, обслужват само и единствено нея. И това трябва да се промени. Да се оставят хората да работят спокойно и да получават достатъчно за достоен и нормален живот. И тогава ви гарантирам, че повечето няма да се интересуват от политика. Когато пренапрегнете една пружина до края, напрежението избухва. Сега е на ръба….
Елена Гунчена – “Шести септември”