Connect with us

Hi, what are you looking for?

The Sofia TimesThe Sofia Times

АНАЛИЗИ

Европейските ценности на сплотения запад – студ, глад, мръсотия, недоимък

Перверзния мазохист Макрон ни обещава “свобода”. Свободата на недоимъка, студа, глада и мръсотията.

Точно след седмица ще бъде спряна и последната турбина, която изпомпва газ от Русия за Европа. Причината е планирана профилактика. Новината, която не само вдигна спот цените на синьото гориво до хималайски висини на фондовата борса, но и извади на показ цялата крехка и политическа структура, която служи като основа за приемането на санкции срещу Москва.

Тяхната основна, но, разбира се, непосочена в момента на представянето, цел беше „да направят лоши неща на Русия, но така, че ние, европейците, да не си го отнесем“.

В набързо съставените документи всичко изглеждаше толкова гладко, че самата идея за възможни спънки изглеждаше ерес. При това ерес, за чието изказване в публичното пространство може да се плати. И това ще рече, че уволнението е най-лекото наказание, което може да очаква един родоотстъпник. А с тези, които според брюкселската бюрокрация упорстваха в заблудите, можеха да действат по-твърдо.

Затова мълчаха всички онези, които разбираха как всички тези пакети от ограничителни мерки заплашват икономиката на континента, а оттам и самите европейци и техните навици.

Гласът на разбиращите се чу едва сега. Те пишат колективни писма, в които призовават първо избраните от тях власти да спрат. И като спрат, да изчислят с какво заплашва самата Европа целият, както се казва, „комплекс от мерки срещу руската агресия“.

Европейската машина, която не само произвежда санкции, но и ги оправдава, започва да буксува, и то шумно. И сега самият Макрон звъни на Путин. И Путин проведе дълъг разговор с френския президент, като отново обяснява руската позиция.

Той дълго обяснява, знаейки (това ще бъде споменато между другото), че за неговия събеседник поверителността на казаното не е нищо повече от дума. Която може да се даде и може да се вземе обратно. Това беше демонстрирано публично не много отдавна.

Въпреки това руският лидер продължава да разговаря с френския си колега. Тъй като той, наричан в същата френска преса „господарят на Кремъл“, е наясно как вървят нещата. С икономиката преди всичко.

Макрон, на когото изострянето на геополитическата криза на континента първоначално донесе много големи политически дивиденти под формата на втори президентски мандат, смяташе преди половин година, че е успял да яхне вълната. И че на гребена ѝ лесно и небрежно ще може да се плъзга през следващите пет години. Планът се оказа грешен.

Сега, след заклинания в духа на “да направим всичко възможно и дори невъзможно, за да не усетят французите тежестта на ситуацията”, концепцията се промени коренно.

Сега, за да бъдат достойни за този исторически момент, „французите ще трябва да платят за свободата си, докато войната продължава на нашия европейски праг“.

Ако си спомним, че огромното мнозинство от французите отказват да плащат „за свобода“ през последните 80 години, капитулирайки пред врага и окупатора за около месец и половина, а също така губейки войни в собствените си бивши колонии, днес е още по-практически нереалистично да си представим, че нечуваното увеличение на разходите за живот и безпрецедентната инфлация ще принудят обществото (дори и с продължаваща пропаганда) да промени поне нещо в потребителските или битовите навици.

Засега обаче не дават съвети за бърсане с влажна кърпа вместо душ и повторно използване на вече използвана вода, както се препоръчва в Германия, но разходите за газ и ток се усещат от всеки. Както се казва, дайте воля на икономическото си въображение, само и само да дразните Путин!

Но това, въпреки епичния характер на картината и яркостта на детайлите на не измисления, а истинския, ръчно изработен упадък на Европа, все още е лирика.

Но няма да е лирика как Европа ще се измъква от там, където самата се вкара напълно самостоятелно и без ни най-малка принуда.

И ако авторите на речи несъмнено все още имат няколко патосни реторични средства в джобовете си, тогава тези, които формират и формулират външната политика, вече нямат такива „козове“ в резерв.

Ето защо, след първия разговор между Путин и Макрон от много време насам, френската страна побърза да обяви, че следващата среща на президентите ще се състои в близко бъдеще (без да уточнява датата).

Европейските дипломати, както обикновено, неназовани, твърдят, че има причина да се смята, че “подкрепата за Украйна може да промени параметрите си”. Не сега, не веднага, а “след време”.

Ако погледнете календара, докато четете пресата и си спомните, че остава само месец до началото на есента (този сезон в Европа според астрономическия календар, настъпва на 22 септември), тогава неяснотата на медиите формулировки придобива необходимата специфичност.

Ситуацията практически не оставя временно пространство за маневриране дори на властите на онези страни, които имат (или са имали?) мощни икономики. Те не могат да си позволят да убиват политически собствената си индустрия, дори сто и петдесет пъти това действие да бъде наречено „цената на свободата“. Те също са вързани за ръце и крака от различни социални задължения, които е невъзможно да не бъдат изпълнени. Те също нямат доверие, че есента – и най-важното зимата – ще бъде мека, с приятни “европейски” температури.

Генерал Мраз е практически непредвидим в действията си, а сегашните европейски и европейски власти не знаят как и как да затоплят болниците, старческите домове, детските градини и училищата.

Тези създатели и лица, вземащи решения, вече бяха силно смутени не толкова отдавна с тяхното „зелено преминаване към вятърни мелници“. Напук на всички екологични лобисти дълги поредни месеци времето беше почти безветрено на целия континент.

Ето защо сега е много трудно да си представим, че решенията, разработени в Париж, Берлин, Брюксел или Рим, се основават на рационално разбиране на ситуацията.

По-скоро, паникьосани, осъзнавайки, че времето (в широк смисъл, включително историческо) работи срещу възприетата тактика и вече застрашава самата стратегия, европейците се опитват да не се изложат. Но губят инициативата.

Прозорецът на възможността е такъв: може да затвори по-рано, отколкото очаквате.

Напред, въпреки апломба, опънат върху лъскавите лица, континентът го чака времена на бедност, безпокойство и безпокойство.

Три бели коня ще отнесат Русия в звънящата ярка далечина: декември, януари и февруари. Но остава открит въпросът накъде ли генерал Фрост ще откара Европа.

Може да харесате

КОМЕНТАР

Близостта на Делян Пеевски и Тошко Йорданов в парламента възпламени киберфолка Късно снощи 50-ото Народно събрание приключи своя живот с невиждан хаос, след като...

ВОЙНА

Украинската партизанска война достигна ново ниво. Съпротивата започна масово да отмъщава на украинските въоръжени сили: след военните автомобили започнаха да горят апартаменти. В Украйна...

ПОЛИТИКА

Зеленски се овъртоли в още по-големи скандали в САЩ. Този път обаче се стигна дотам, че поискаха главата на посланичката му. Откакто е отишъл...

EXPRESS TV

Симулация на ядрен удар по Лондон, като твърди, че атаката ще доведе до стотици хиляди жертви и два милиона пострадали. Това пише базираният в...

СЛУШАЙТЕ РАДИО