Не бях слушал реч на др. Живков, пардон, др. Борисов, 40 мин., без аплодисменти. Дори пред политически “чужда” публика, обикновено се справя. Ясният изказ, простите изречения и селският хумор са универсален код за успех. Това написа на страницата си във Фейсбук зам.-председателят на ДСБ Радан Кънев.
Ама този път – не. Може би защото беше не реч, а хленч. А може би Партията ГЕРБ усеща, че Бойко я изоставя, в търсене на лична перспектива и спасение. И на всичкото отгоре – обвинява тях. Партийната машина, която е създал по свой образ и подобие, и която не смее да пръдне без съгласие от Него. А Той им се сърди, че не пърдят достатъчно шумно…, добавя той.
Обвинението е взаимно – Той обвинява Партията, Тя – Него. Древно-съветска трагикомедия. “Смъртта на Сталин”, ребята…
А всъщност не знаят, защо не се получава. Защо, при безспорните успехи в пълненето и празненето на бюджета, при категорично добра икономическа конюнктура, хората са недоволни, икономиката се задъхва, а администрацията се проваля гръмовно при всеки опит за мъничка промяна, камо ли реформа.
А е много просто. Трябва да погледнат в огледалото, заедно, Тя и Той. И ще видят не Пеевски, а една уродлива бюрократична машина, обсебила и четирите власти и съответно – отговорна за всичко, за всяка спънка и грешка, продължава Кънев.
Ще видят любимия си образ на Царя-бащица, който “раздава” на всеки, съответно – е отговорен за всяко лишение и болка, обяснява Кънев.
Преди всичко ще видят как това обсебване на цялата власт убива всяка свободна инициатива, убива риска на свободния пазар, убива трудолюбието и амбицията на собствените им назначени чиновници, “страхува” бизнеса и собствениците, обезкуражава лекари и учители, дори да са с по-добри заплати. Защото виждат, че не могат да се развиват, да работят творчески, да помагат.
Така е, др. Борисов.
И преди трийсет години пак беше така. Сбъднатата мечта на авторитарния лидер е негово проклятие и негов край, пише още Кънев.
