Днешният протест показа няколко важни неща. На първо място, че зад една кауза могат да застанат много хора с различни убеждения, партийни пристрастия и ако щете отличителни знаци.
На второ място, че Столичният общински съвет не представлява огромната част от българите. Същото важи за Народното събрание и Министерския съвет. Институциите се изпразниха от съдържание и това вече е твърде видимо.
Все още мнозинството е мълчаливо, но то обикновено иска да бъде в добри отношения с победителите. И понеже знам, че ме четат немалко хора с либерални и дори неолибералния възгледи (което са различни неща), ще се обърна директно към тях.
Някои от вас не харесват Русия, което си е ваше право. Някои от вас все още вярват в силата на Европа, което за жалост е заблуда, но все пак ваше право. Но трябва да знаете, че историята е циклична и доминиращата страна винаги се сменя. Само варварите разрушават паметниците на своите противници. Ако наистина вярвате в демокрацията не действайте като римските и подобните им варвари.
Всеки от вас има правото да разкаже на децата си своята версия за историята през призмата на костите на собствените си предци. Но е повече от нелепо в съвременното общество да се местят, рушат и обругават паметници. Абсурдно е тези, които казват, че подкрепят държавността в Украйна, да искат да махат паметника на Трети украински фронт. Още по-грозното е, че в състава му е имало и български военни.
Разберете, че учебниците по история и литература се пишат от настоящата власт, но паметниците и символите говорят във вековете. Ние нямаме право да се разпореждаме със символите на паметта . Камо ли чиновници на външно подчинение.
Не забравяйте и друго. В два различни исторически периода Русия е имала възможност да спре съществуването на България като суверенна държава. Първо България е освободена от турска власт, но получава суверенитет след война между Русия и Турция. Можело ли е просто да минем от турска в руска власт? Защо не?
Можело ли е след края на ВСВ България да стане директно една от съветските републики? В крайна сметка тук роля изиграва и факта, че отказваме да изпратим войски на руския фронт. Но и това произтича от факта, че Русия възстановява българската държавност.
Самата Русия се явява дъщерна за България държава, която получава от нас писмеността и духовността си. И това са само факти, а не лични мнения. Защото мнението е като задника, всеки си има по едно.
Сегашният натиск за демонтиране на монумента е резултат от геополитически решения. Те касаят и други източни страни, но България е важна като сърцето на Балканите. Територията ни е ключова. Важни сме стратегически за САЩ, Русия и дори Китай, заради Пътя на коприната.
Влиянието на САЩ обаче неминуемо ще намалява заради фронтовете с другите две геополитически сили. Срязването на историческите и културни връзки с Русия значи само едно нещо. Връщането на България в сферата на влияние отпреди Руско-турската война. Разбирам, че за някои това ще прозвучи тежко и зловещо, но няма друга геополитическа логика при настоящата посока на развитие.
При оттеглянето на САЩ, което вече в ход, Турция като “протектор” на тази ключова геополитическа ос е най-логичното “компромисно” решение между великите сили.Е, освен ако не покажем гръбнак и национално отговорно поведение. И преодолеем различията си в името на България. На културата, историята и религията си. И ако си мислите, че е много готино да си турски протекторат, поразпитайте хората от Северозапада, които вече са полупротекторат на ДПС.
Не мислете в черно и бяло, защото сега се разместват пластовете на голямата политика, което отваря възможности, но и риск от изчезването ни! Нужно е активно и будно гражданско общество!
