Изборите не са нищо страшно, а тъкмо обратното – те са най-нормалната реакция в подобна ситуация по време на демокрация, обясни социологът
Свидетели сме на бунт, а не на протести към тези, които не умеят да управляват, а само да властват. Това каза за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ социологът Кънчо Стойчев. Той уточни, че протестите се характеризират със съвършено ясни и компактни искания, целящи не смяна на властта, а разрешаване на конкретен проблем.
Това, което виждаме след протеста на майките на деца с увреждания обаче са бунтове с присъщата за тях спонтанност, недостатъчна организираност, неизяснени конкретни искания, но пряка претенция за сваляне на властта, обясни социологът. Според Кънчо Стойчев сме в зародиша на нещо по-голямо, след 10 години с липсващи реформи.
„Причините са множество: на първо място арогантността на това управление вече десет години, драстичното разминаване между дневния ред на това управление и на хората, както и постоянно биене в гърдите за успехи, при положение, че виждаме пълен застой. Освен това виждаме задълбочен процес на сливане на една партия с държавата, което е срамен рецидив от миналото, но в по-грозна форма – става въпрос за ГЕРБ и няма нормален човек, който да смята нещо различно. След което виждаме проблеми и в начина на упражняване на властта – управление означава служба в интерес на хората, но в последните десет години на наблюдаваме нищо такова у нас. То е заместено от властване, а то е коренно различно от управлението – то се свежда до техники за взимане и удържане на властта, а тези, които я притежават, имат феноменално умение да властват, но не и да управляват – именно за това са бунтовете“, коментира Кънчо Стойчев.
Той сподели, че не вижда причина за успокояване на общественото напрежение, тъй като капакът на тенджерата с недоволството е удържан твърде дълго. Според него вероятността за предсрочни избори всеки ден расте, правопропорционално на растящата загуба на легитимност. Изборите не са нищо страшно, а тъкмо обратното – те са най-нормалната реакция в подобна ситуация по време на демокрация, обясни социологът.
