Преди малко един трол ме обвини, че съм се правила на „народен“ човек. Чувствам се лично обидена.
Никога, при никакъв повод не съм искала и не съм се правила, а и не съм „народен“ човек. Въпреки разочарованието на някои, не искам да съм народен човек.
Аз съм адвокат. Не съм търчала по улиците с филии с мас, нито съм бягала от училище, за да си играя на кукли. Когато другите са ходили по срещи и купони, аз съм залягала над учебниците. И не се срамувам, че съм чела автори, имената на които много от критикуващите ме дори не са чували. И продължавам да чета, защото има безкрайно много неща, които още мога да науча. И не смятам да се оправдавам за това пред хора, с които ме делят два вагона книги.
Не е срамно да имаш елементарна обща култура. Срамно е да си прочел само една книга и да се смяташ за образован. Не прегръщам сополиви бебета за предизборни кампании, и когато се случи да дам пари на някой беден човек, не викам медиите да го отразят, дори си забранявам да го споменавам даже пред близки. Защото Христос е казал, че когато едната ръка дава, другата не трябва да знае!
Аз не искам да се снимам с недосегаемите или с клошари с надеждата за Вашето внимание. Когато дарявам, няма да пращам съобщения до медиите да го отразят. Когато помагам, не искам никой освен човека да знае. Не искам да ме харесвате. Не искам да ме одобрявате или да ме избирате.
Изборът, който съм направила, е да бъда адвокат. Да защитавам хората. Не престъпниците, отбележете, не съм наказателен адвокат, а хората, които действително се нуждаят от защита. А какъв адвокат съм, могат да кажат само клиентите ми.
Изборът, който съм направила, е да казвам истината във време на лицемерие и сервилнечене. Това е моята истина! Която аз виждам. Да, грозна и уродлива е! Гола и отвратителна, но реална. Предпочитам да ме зашлевят с истината, а не да ме галят с лъжата!
Ако бях популист, щях да хваля гербавите, може би щях още да работя в общината и като тях да си усвоявам комисионни, да бъда удобна, да подписвам, каквото ми дадат, да си сложа календар в кантората на Боку-Слънцето и да го поздравявам от стената си във Фейсбук всеки ден!
Аз избрах да съм истинска – такава, каквато съм – реалистка, неудобна и бодлива!
Това не се връзва с популизма. Ако бях популист, нямаше специално заделено стадо тролове постоянно да ми следи постовете и да хейти. Ако бях популист, щях да си качвам на стената хвалби за спечелените дела и снимки от адвокатски банкети и коктейли. За да бъда известна и удобна.
Аз съм това, което съм избрала да бъда! Не което вие ме карате да стана или което обществото ще приеме за удобно и комфортно за него. И предпочитам да съм недоволен човек, отколкото доволен гербераст. Това е мой избор! Нямате право да ме съдите за избора ми. Иначе недостатъци – дал Бог, никой не е безгрешен. Понякога може да съм крайна, понякога може да не съм обективна, човек съм, и аз си имам пристрастия.
Но ви гарантирам, че никога няма да бъда лицемерна. И ще вървя по пътя, който аз съм избрала, колкото и да е неудобен!
Благодаря на тези, които ме четат!
Благодаря още повече на тези, които ме критикуват, защото ми помагат да видя пълната картина на реалността.
Народен? Благодаря, ще пропусна!
Елена Гунчева
