Това тук е България, Тошо! Майната й на Полша, Тагарев!
Майната ти и на теб! Заври си военните планове там, дето слънце не огрява, сър! Без никакво уважение, сър!
НЕ ВИ ЛИ ХВАЩА СРАМ, КАТО ГЛЕДАТЕ МИЛИТАРИЗИРАНИ ПОПКРЪСТЬОВЦИ В ЕФИР?!
——————————–
Това лице, към което изпитвам дълбоко презрение още от момента, в който почна да се възпалява като гнойна пъпка в българския политически живот, днес в национален ефир, по време на един от най-големите български празници си позволи да плюе “на живо” президента на републиката.
Ще оставя настрана безгръбначието и продажността на водещата Жени Марчева, както и на НЕбългарската телевизия, в която тя работи, защото вече на всички ни е ясно, че това е просто едно стадо от изкуствен интелект, качен на задокеански сървър, като само ще попитам: Не ви ли хваща срам, като гледате милитаризирани попкръстьовци в ефир?
Мен ме хваща срам. И ме боли. Как един абсолютно завършен НЕбългарин, в чиято глава се блъска единствено и само как да се сложи на своите задгранични босове, си позволява да плюе по президента на България на Гергьовден. В национален ефир! И да ми обяснява за любовта си към Украйна. На Гергьовден. Или пък възхищението си към Полша, която харчела 4 процента от бюджета си за отбрана. На Гергьовден.
Майната й на Полша, Тагарев. Майната ти и на теб.
Но да ти кажа нещо, Тошо – това тук не е Полша. Това тук не е Украйна, нито е Айова, нито пък е плацът на Уестпоинт. Това тук е България, Тошо! Тук живеят българи, а не командировани лисунгери, чиято естествена жизнена сила се храни единствено от психопатския им милитаризъм.
България иска мир, а не Леопарди, Тошо. България иска образование за децата си и здравеопазване за родителите си. България иска работа, спокойствие, справедливост и бъдеще. А не наказателни бригади от тънкоустни милитаристи на заплата по Weatern union.
И последно, Тошо. Ако още един път си помислиш, че можеш да обиждаш българския народ по време на празника му, знай едно: презрян си!
Заври си военните планове там, дето слънце не огрява, сър! Без никакво уважение, сър!
.
Васил Петев
