Четирима президенти на водещите централни банки в света обещаха да помогнат на инвеститорите в процеса на излизане от огромни монетарни стимули, пише Reuters.
След финансовата криза се напечатаха трилиони долари и евро, които бяха насочени към събуждане на икономиката. Сега обаче времето на “лесните пари” е към края си. Президентите на ЕЦБ, Федералния резерв в САЩ, Bank of England и Bank of Japan Марио Драги, Джанет Йелън, Марк Карни и Харухоки Курода дадоха обещание на конференция във Франкфурт, че ще помогнат на пазарите да преживеят по-леко промяната.
От 2008 г. насам в световната икономика бяха вкарани 10 трлн. долара, което доведе много от пазарите до рекордни нива. Сега Фед, ЕЦБ, BOE и BOJ търсят начин тези стимули да бъдат спрени напълно, без това да доведе до паника. На практика помощта от страна на централните банки ще се състои в това да дават на инвеститорите по-голяма видимост относно решенията. В момента фокусът е върху ЕЦБ, която обяви, че от началото на 2018 г. ще намали финансовите си стимули. Първоначално банката банката вкарваше в икономиката 60 млрд. евро на месец, след това ги намали на 40 млрд., а сега сумата става 30 млрд. евро.
“Наставленията за бъдещето се превърнаха в истински инструмент на монетарната политика. Защо да не използваме един инструмент, който се е доказал като ефективен”, коментира Марио Драги.
На различни фази
ЕЦБ, водена от Драги, е на много различна фаза спрямо другите три банки по отношение на процеса на спиране на стимулите и вдигане на лихвите. В САЩ Фед вдигна вече пет пъти основния лихвен процент, докато на Острова Bank of England направи първото повишение за последните десет години. В същото време Bank of Japan все още печата пари на пълни обороти, макар че оттам също има сигнали, че идва краят на лесните пари.
Джанет Йелън, която ще бъде заменена на поста начело на централната банка на САЩ през следващата година от сегашния гуверньор Джером Пауъл, се съгласи с Драги, че “държането на пазарите в час” с намеренията на банките спомага за баланса. Тя обаче смята, че наставленията трябва да бъдат с условия и в зависимост от това какви са изгледите за икономиката.
Да се учим от историята
ЕЦБ често казва, че планира да направи нещо, но си запазва възможността да не го направи. Такъв беше случаят по-рано през тази година, когато Драги сигнализира, че може да промени стратегията на ЕЦБ и да намали изкупуването на облигации, което в крайна сметка се случи с няколко месеца закъснение. Подобен случай имаше и в САЩ през 2013 г., когато тогавашният президент на Фед Бен Бернанке намекна също, че стимулите може да бъдат спрени, но в крайна сметка изкупуването на облигации продължи за още 10 месеца.
Гуверньорът на Bank of England Марк Карни също променя често мнението си, особено когато се отнася за основния лихвен процес. Това накара някои от депутатите във Великобритания да го окачествят като “гадже, на което не може да имаш доверие”.
