Отивам при приятел в Дружба 2. Хващам автобус 204, щото се разбрахме да пием грузинско вино.
Не съм бил в автобус от 3-4 години. Тръгвам да сядам на една седалка, жената на съседната ме спира и ми показва, че е разлято кафе и е размазана кифла със сметана.
Сядам на друго място, но на следващата спирка ставам за да направя място на един клет дрипав старец с бастун. Той сяда на моето място, усещам лъхание на прогнило зеле , почто припадам. Старецът се напикава, а течността отива на другата седалка, където момиче опищява автобуса, прави гримаси.
Целият автобус смърди на лайна.
Премествам се в средата на автобуса, а там една зловонна клошарка се разправя с кондуктора, вдига се джабала. Друга жена се качва и се отвращава от смрадта, започва артистична тирада, а ароматите достигат нови висини и дават усещането, че си в кенеф до кланица за деликатеси от ферментирали вътрешности.
Аз прометейски издържам, понеже съм до предпоследната спирка. Всички гореспоменати герои вече са слезли. Качва се добре облечен човек и си викам, тук са по-нови сгради и хората може би са по-свестни. Мъжът почва да си удря главата у прозореца и да се хили.
Аз –>😭
Добре дошли в Дружбай.
ДФД
