Днес е 10-ти ноември, спорна дата за нашето общество. Едни съжаляват, че са загубили социализма, където е имало по-малко, но за всички (по техни думи). Други празнуват, че е дошла демокрацията и свободата. Трети виждат подмяната, четвърти откриват конспирацията.
Никой обаче не се запитва, какво е 10-ти ноември за нас, децата на демокрацията. За мен лично 10-ти ноември е дата изпълнена с надеждите на моите родители за по-добър живот.
Оправдаха ли се надеждите им? Бих казал, че не се. Сега те вярват, че единствения път към по-добър живот минава през летище София и произволна дестинация на Запад. Доста съжаляват, че станах националист и че не приемам идеята за това да стана “гражданин на света”, пък ако не на света то поне на Европа.
Аз съм на 23 години и винаги съм живял в “прехода”, който кой знае защо не свършва дори след 28 години. 28 години след падането на строя, ние все още се намираме в състояние между социализъм и капитализъм, като сме взели всичко най-лошо и от двете неща. 28 години по- късно в България все още има Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК). Все още приватизираме, не много планирано, но приватизираме. А освен, че го правим се появяват и разни хора, които искат да национализират и да връщат плановата икономика. Но това е нормално, защото вместо “прехода” да бъде извършен до влизането ни в НАТО или най-късно до влизането ни в ЕС, той продължава до ден днешен.
Според мен е късно да се налагат решения, които щяха да имат реален ефект, ако бяха приложени веднага след промените. Например лустрацията. Днес има млади хора, които продължават да говорят за лустрацията без да осъзнават, че времето за това е безвъзвратно изгубено. Днес започват да управляват синовете и дъщерите на онези партийни функционери, а те са боядисани различно.
Днес е 10-ти ноември и ако трябва да кажа какво значи тази дата за младите хора, то според мен тя трябва да символизира вярата и надеждата за доброто бъдеще. Тя трябва да ни показва, че смяната на един строй не става само с преименуване от БКП на БСП, а чрез навременни и точни действия. Действия, които ще изрежат туморното образование из основи.
Аз вярвам, че единствения път да стане това е възпитанието на младите в един силен, грамотен национализъм, вдъхновен от национализмът, който построи България след пет вековното робство, който въздигна България след националните катастрофи от Балканските войни и Първата световна.
Да живее България! Напред и нагоре!
