Чудна тревога. Преди половин година беше Първи май и куп работодатели не пуснаха работниците си от работа. А медиите обясниха, че не плебса, а те, богатите, “творци са на благата”.
Може да не разбираме, разказаха те, но е факт, че докато седят в задръстванията с мерцедес и гадже на предната седалка, докато се стрелят по заведенията, те всъщност по неведом за профанния ум начин бълват от поточните линии всичко нужно, за да ни хранят, обличат и държат покрив над главите ни като същи Атласовци.
Но не щеш ли, мина лято, идва зима и месеци наред слушаме, че “квалифицирани” лентяи нещо недостигат. А, така!
Колко ли ще да са квалифицирани тези липси? Нямало средни техници, химици, стругари, инженери, програмисти, медсестри, строители и пр. и пр. и пр. Младите учители даже, и те са в дефицит! Дайте ми още и още лентяи, носи се в ефира! Отпочна се внос на кибици от други (по-наскоро халосани с реформа) страни като Украйна и Молдова. Явно в рецепциите и кухните са нужни зрители, които да наблюдават как те, собствениците, всъщност готвят, чистят и творят туристическиот продукт.
Аплаузи заслужава и демографското чудо, защото 7-те милиона български граждани се оказаха 14. Всеки от нас съществува в два модуса на Субстанцията: непотребен блюдолизец край стопанската трапеза – когато става дума за повишение на заплатите, – и “кадър”, който държавата трябва да връчи вързан и опакован на бизнеса.
Чини ми се, че тази шизофрения идва от повелителния глагол “Дай!”. Водните спасители, четох някъде, имали един принцип. Казвали “Вземи ръката ми!” и никога “Дай ръка!”. Защото ако се окаже богаташ, ще предпочете да се удави, пред това да даде каквото и да било. Само взема. Така се трупат благата.
