Вавилонската карта на света, известна като Imago Mundi е вавилонска глинена плоча, написана на акадски език. Датирана е от кр. на VIIl или VII в. пр. Хр. Плочата е изкопана от Хормузд Расам в Сипар (вилает Багдад), северно от Вавилон, на източния бряг на река Ефрат. Артефактът се състои от три части: карта на света, текст над картата и текст на гърба на плочата. Систематичната разлика между текстовете предполага, че плочата може да е съставена от три отделни документа. Тази частично счупена глинена плоча, която е запазена в голямата си част, съдържа както клинописни надписи, така и уникална карта на месопотамския свят. Земята е изобразена с два концентрични кръга, разположени един в друг.
Вътрешният кръг съдържа няколко малки кръга, посредством които са обозначени градове и острови. Вавилон е показан в центъра. Посочени са Елам, Асирия и други места. Централната зона е заобиколена от два кръга, които представляват водни тела, вероятно разположени близо до Вавилон по онова време. Обозначени са като “солено море” и “река с горчива вода”. Картата отразява не само представата на вавилонците за света около тях, но и представата им за мистичното небесно царство. Островите около Вавилон не съществуват във физическия свят. Тяхното изображение е израз на разбирането за мистичната връзка между земята и небето. На обратната страна на плочата са изобразени някои звезди и съзвездия, съответстващи на съвременния зодиак. Вавилонската карта се приема като пример за древна география, но истинската ѝ цел навярно е била друга – чрез своите знания, вярвания и въображение вавилонците да обяснят света, в който живеят. Текстът върху нея е преведен за първи път през 1889 г. Артефактът е изложен в Британския музей в Лондон, Англия, Обединеното кралство.
