Нахлуването на САЩ в Ирак: бивш журналист от Ройтерс си спомня за лъжите в търсенето на оръжия за масово унищожение в Ирак
Беше 6 март 2003 г., около две седмици преди САЩ да нахлуят в Ирак. Бях на самолет, където интервюирах голяма делегация от оръжейни инспектори на ООН и други служители на организацията за техния лов на предполагаемите оръжия за масово унищожение (ОМУ) на Ирак. След месеци на разследване екипите на ООН, претърсващи Ирак, не бяха открили доказателства, подкрепящи обвиненията от страна на САЩ, че иракското правителство разработва ядрени, химически или биологични оръжия. Това разказва Луи Шарбоно, който е отразявал оръжейните инспекции преди войната в Ирак, а по-късно е ръководител на служба на ООН. Сега той е директор на ООН в “Хюман райтс уоч”. Ирак отбелязва днес 20-та годишнина от нахлуването на САЩ и свалянето на Саддам Хюсеин, сложили начало на серия кръвопролитни конфликти.
САЩ заплашваха да употребят военна сила, за да премахнат ОМУ от Ирак и администрацията на президента Джордж Буш настояваше, че Ирак ги разработва в нарушение на множество резолюции на Съвета за сигурност на ООН. Служители на ООН работеха денонощно, за да отговорят на един прост въпрос: прикриваше ли лидерът на Ирак Саддам Хюсеин забранени оръжейни програми, както твърдеше администрацията на Буш?
Служител на ООН на самолета ми каза нещо интересно. Ръководителят на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) на ООН Мохамед ел Барадей щеше да представи на следващия ден доклад пред Съвета за сигурност на ООН, в който се казва, че МААЕ има причини да се съмнява в разузнавателната информация, подкрепяща обвиненията от страна на САЩ, че Ирак се е опитал да придобие големи количества уран от Нигер, навярно за ядрени оръжия.
Това обвинение беше включено в обръщението “За състоянието на съюза” на Буш през 2003 година.
Ел Барадей и екипите му се надяваха, че представянето на истината за фалшивата разузнавателна информация пред Съвета за сигурност на ООН би могло да спечели известно време и да принуди САЩ и Великобритания да преразгледат бързането си да започнат война. По малко от две седмици по-късно САЩ нахлуха в Ирак.
Веднага след като се приземихме на международното летище Джей Еф Кей успях да открия работещ телефонен автомат и се обадих в бюрото на Ройтерс в централата на ООН. Колегите от Ройтерс Евелин Леополд и Ървин Ариеф бързо сглобиха новина за съмненията относно разузнавателната информация за уран от Нигер, въз основа на това, което им продиктувах.
Следваща сутрин се обърнах към източници в ООН за повече информация за урана от Нигер. Те не искаха да разговаряме по телефона. Няколко служители от ООН ме посетиха в малкото бюро на Ройтерс на третия етаж на сградата на Секретариата на ООН. Там можеха полукомфортно да се сместят двама души. През онзи ден имаше най-малко десет души.
Служителите на ООН ми казаха, че Ел Барадей ще информира Съвета за сигурност на ООН, че разузнавателната информация за уран от Нигер, която са получили от САЩ, “не е автентична”. Попитах дали ще възразят да опиша разузнавателната информация с думата “фалшива”. Нямаше възражения.
Ел Барадей каза на съставения от 15 страни Съвет за сигурност на ООН, че “документите, които сформират основата на доклада за наскорошна уранова сделка между Ирак и Нигер, всъщност не са автентични”.
Бяха изминали седмици, преди МААЕ да успее да се сдобие с документите, подкрепящи обвиненията за уран от Нигер в речта на Буш, след като ги беше изискала от САЩ. Когато най-после се сдоби с тях, на френския ядрен учен, Жак Бот, ръководителят на Екипа за действие в Ирак на МААЕ, му отне само няколко часа и няколко търсения в “Гугъл”, за потвърди отвъд всякакви съмнения, че документите са елементарни фалшификати. Твърденията за Нигер бяха фалшиви.
Бот не отговори на запитване за коментар.
НЯМА ДОКАЗАТЕЛСТВА
Това не беше единствената изкривена информация, която ООН получи от правителството на САЩ. През септември 2002 г. редактор от новинарското бюро на Ройтерс в Лондон ми се обади посред нощ. Той каза, че трябва спешно да потърся повече информация относно съобщение в “Ню Йорк таймс”, че Ирак се е сдобил с алуминиеви тръби за центрофуги, с които да обогати уран за ядрено гориво или оръжия.
На сутринта се обадих на източниците си в ООН, за да ги попитам за алуминиевите тръби. Те бяха прочели статията. Правителството на САЩ беше изпратило екип във Виена, за да информира експерти от МААЕ за тръбите. Експертите от МААЕ бяха заключили, че те не са от полза за програма за ядрени оръжия. До пладне Ройтерс публикува информация в този смисъл.
Когато екипи на ООН бяха разположени в Ирак в края на ноември 2002 г. аз проведох предварителни интервюта с редица високопоставени служители от ООН. Те бяха склонни да вярват, че Ирак наистина е започнал да се занимава с ядрени, химически и биологически оръжия, както твърдяха САЩ. Някои от тях бяха убедени, че ще открият димящо оръжие.
Само малко повече от месец по-късно историята беше различна. Малко след Нова година през 2003 г. интервюирах Ел Барадей, който ми каза, че “не са открили димящо оръжие”. Нямаше доказателства.
Когато разговарях с него отново през 2023 г. за тази дописка, Ел Барадей каза, че все още е “зашеметен от количеството на измамите и лъжите” от страна на застъпниците за войната.
През 2005 г. Ел Барадей и МААЕ бяха наградени с Нобеловата награда за мир.
Луи Шарбоно, “Ройтерс”
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
