Преди 130 години в електрическа компания в Детройт (САЩ) работел млад механик по за 11 долара на седмица. Работел по 10 часа на ден, а връщайки се от работа, често до полунощ, работел в плевня на двора, като се опитвал да изобрети нов тип двигател. Баща му мислел, че си губи времето, съседите го наричали луд и никой не вярвал, че от тези занимания ще излезе нещо свястно. Никой, освен жена му…
Тя му помагала да работи по нощите, държейки по няколко часа керосинова лампа над главата си. Ръцете й посинявали, зъбите тракали от студ, но тя вярвала на своя съпруг. След години от плевнята се раздал шум. Съседите видели как на пътя, без коне, само в една каруца се возели лудия и неговата жена. Този чудак се наричал Хенри Форд.
Когато журналист попитал Форд какъв би желал да стане в някой следващ живот, Форд му отговорил: “Какъвто и да е, стига с мен да е жена ми.”. Да пием за жените, които вярват на мъжете си и ги подкрепят безусловно.
