Известният журналист и политически анализатор Явор Дачков коментира войната между Хамас и Израел в профила си във Фейсбук. Според него тя предизвиква тревоги, че може да доведе до Трета световна война с милиони жертви. Той обръща внимание, че когато Израел и САЩ извършват насилие, това се приема като нормална и демократична процедура, но когато същото бива упражнявано кът тях, „насилникът пищи като женчо.“
Ето и целия му коментар:
„Вече се появиха коментари, че нападението на Хамас е 11/9 за Израел.
Самият 11/9 се превърна в нещо като сакрална дата за САЩ. Там загинаха около 3000 души, а в Израел над 600. Тревогите са, че може да избухне трета световна война. В локален сблъсък, предизвикан от САЩ или Израел по света, загиват по няколко стотин хиляди (при Щатите милиони). И това, което е интересното тук е, че посегателството срещу недосегаемия народ нарцис се интерпретира като кощунство и се тълкува почти като светотатство.
Насилието, упражнявано от САЩ и Израел се интерпретира като напълно нормална и демократична процедура на цивилизацията. В дълбочина това е елитаристка, умнокрасива психология – да не употребявам по-точната дума, свързана с чувството за превъзходство на расата, което смята за напълно нормално, когато насилва другите, и за метафизична катастрофа, когато му отвръщат със същото.
Това е патология на нациите, но е много близка до индивидуалната нарцистична патология – това именно е интересно. Насилникът пищи като женчо, когато е насилван, но не се сеща за насилието като издевателство, докато го причинява, а я кара готино и свободно като богоизбран за щастлив и безоблачен живот.
Когато нещо му го наруши, се изумява от нахалството на причиненото неудобство, оревава света и пищи като жертва на жертвите. Сякаш другите жертви нямат никакво значение, а неговата болка е най-важната, най-изключителната и най-незаслужената.
Това не е политически коментар.
Мисля, че евреите наистина са богоизбран народ, но тяхната собствена история е пълна с горчив опит заради тази Богоизбраност и то защото често я забравят. Мисля, че те са важен балансьор и възпиращ фактор срещу ислямистката стихия, която от своя страна е възпиращ бент срещу днешния западен разпад, забравил християнските си основания.
Всичко в този свят има своето основание и своята роля и няма изключителни играчи. Нито по-важни и по-маловажни страдания.
Това, което Израел причинява на Палестина, дава повод на Палестина да отвръща със същото и няма как да се реши този затворен кръг в този живот, без едната страна да изличи от лицето на земята другата. Работата е там, че това не е по силите на човек. Както не е по силите му да променя климата.
В Стария Завет има един много хубав израз. Цитирам по памет. Когато Бог се разгневи на един народ заради неговите беззакония, Той повдига друг народ срещу него, за да го накаже. Амаликитци, Филистимци (днешните палестинци) и прочие се надигат срещу народа Израилев и го наказват, заради неговите грехове. После Израил се опомня и Бог помита филистимци, амаликитци и прочие с много по-малобройна войска от страна на Израил.
От Старият Завет (книгите на Мойсей са писани преди около 2800 години) е все така. Разбира се, че в днешната война има политика, конюнктура и сложни игри, но не бива да се забравя и по-големия контекст.
Но онова, което исках да формулирам, бе следното – защо една трагедия или страдание предизвикват световното внимание, а други не се забелязват.
