Неотдаванашната визита на Донлад Тръмп в Поднебесната мина доста успешно, от което китайските наблюдатели бяха изпълнени с опитимизъм.
Но аналитикът от Global Times Ван Хайюн предупреждава: не си струва да се забравя, че дълбинните противоречия с Америка просто така няма да изчезнат. В същото време партньорството с Русия носи в себе си блестящи перспективи.
В Китай вече доста продължително време се чуват скептични мисли относно перспективата за отношенията между Москва и Пекин. Според аналитика на Global Times Ван Хайюн в по-голямата си част тези негативни оценки носят емоционален характер, но не могат да не предизвикват напрежение.
На първо място трябва да осъзнаем, че Русия както и преди е „много влиятелна голяма световна държава“. Тази страна е огромна, богата на ресурси и с голям потенциал за развитие. И днес по БВП на глава от населението тя все още изпреварва Поднебесната.
Да, от икономическа гледна точка в Русия не всичко е гладко, но нали освен икономиката, мощта на една или друга държава се състои и във военната сила, в народното единство, в способността за стратегическо планиране и в международното влияние. Освен това самата икономика се измерва не само с показателите на БВП, а с ресурсите, научно-техическия потенциал, нивото на образованието и способността на държавата да се самообезпечава, напомня авторът на статията.
И макар че Русия вече не е свръхдържава, тя все още има пълното право да се нарича играч на световно ниво, което така или иначе я поставя в една редица със Китай и САЩ. Онези, които виждат в Русия само„слаба държава“ са далече от реалността. Екс-президентът на САЩ Барак Обама причисли тази страна към „регионалните държави“, но ако той действително считаше така, то не би я наричал „опасен стратегически противник“ и нямаше да изразходва толкова усилия за да й оказва натиск.
Неотдавна в Китай пристигна новият президент на САЩ Доналд Тръмп. Визитата мина много добре, в края бяха подписани много съглашения и радостта по повод на такова развитие на събитията е разбираема. Но Ван Хайюн предупреждава: не си струва заради временото подобряване да се пренебрегват отношенията със стратегическа важност с Русия, не бива да се отдаваме на слепия оптимизъм и да забравяме за сложностите при взаимодействие с Америка.
Разбира се, необходимо е с всички сили да избягваме противопоставянето с Вашингтон, но между държавата, която се намира на стадия на подема и между държавата, която се стреми да запази позициите си, естествено ще има определени противоречия. В края на краищата, неоходимо е да се помни как Барак Обама и Хилари Клинтън разказваха на ляво и на дясно как искат да виждат„процъфтяващ Китай“, но при това политиката им в Азиатско-Тихоокеанския регион свидетелстваше за точно обратното. А и сега за Доналд Тръмп все пак “Америка е над всичко“.
От друга страна, китайците трябва да осъзнаят, че Русия е незаменим партньор, който напълно вероятно може да помогне на Поднебесната да реализира своите планове за създаване на многополярен свят, където царят мир и хармония. Китай и Русия са развиващи се незападни страни, които станаха обект на американската политика на сдържане. Тези признаци сближават Москва и Пекин, правят съотносими техните цели и интереси, твърди аналитикът.
Освен това, както казват, „съседът, който живее до теб е по-добър от далечния роднина“. И е вярно, стабилните и дружески отношения с най-големия съсед, Русия, помагат на Китай да не се страхува, че ще потъне в распри „на два фронта“ и спокойно ще реализира своите големи евразийски проекти.
Според експерта, Русия и Китай прекрасно се допълват един друг, както например в енергетиката, така и при усвояването на отдалечените региони. Развитието на отношенията между Москва и Пекин„съвсем не са принудителна крачка, обусловена от конюнктурата“ – това е стратегия, която е изгодна и за двете държави и е неприемливо тя да се игнорира. За успешната реализация на всички съвместни планове се изисква много работа: да се построи взаимно уважение, да се научим да си вярваме един на друг и да преодоляваме култрурните различия. И тогава „ръка за ръка“ и „гръб до гръб“ страните могат да постигнат своето.
