Много обичам безгръбначни измамници и особено обичам и простац- пардон, дебил- пардон, „последователите“, дето им вярват (дано бате Бойко и проф. Иво Христов не ме съдят за нарушение на авторски права).
Значи БКП-то е много зло и трябва да се мрази. Ми, хубаво. Сякаш празът ще стане по-голям от обикновеното, пък животът магически ще стане по-добър и хората ще заживеят щастливо, ще ядат, пият и веселят не 3, ами над 800 дни.
Добре бе, кой каза че БСП е БКП? Простете, по-модерно е да се казва „#КОЙ назначи БСП за наследник на БКП?“ Мисля, че беше др. Александър Лилов – стратегът или др. Андрей Луканов – идеологът, а може да са били и двамата. Но това не е толкова важно, защото пролетариатът (или каквото е останало от него) не го е еня кой е този Андрей Луканов или защо са го застреляли на пътя. Само че др. Луканов е много по-важен отколкото си мислим или знаем. Той беше един от реформаторите на т.нар. Българска комунистическа партия, спомагайки тя да смени К-то със „С“. А освен да смени една буква, нещо друго смени ли се, питам аз? Май да – Вездесъщата Партия се превърна в търговско дружество с борд на директорите наречен „Висш съвет“ и по-късно „Национален съвет“, защото думичката „национален“ някак си я прави по-патриотична, май. Пък и „висш“ внушава, че са над останалите, а това си е просто неприемливо за такава социалистическа партия, нали? Нали бе?! Забравете, темата на текста е друга.
“Ние никога не сме били членове на БКП, обаче Бойко Борисов, Цецка Цачева и още 18 от ГЕРБ са били.“ Това са думи на достопочтеното шимпанзе (поне Георги Марков няма как да ме съди за авторски права) др. Антон Кутев. Той и без това се беше прочул в медийното пространство с онова, че социализмът се предава по полов път като СПИН, защо пък сега да не изтърси още една глупост, нали бе?! Но пък наистина е време да вземем да се замислим – ние комунисти ли сме или имаме венерическа болест в мозъка? Това не са мои думи, това го казва депутат от БСП, пък другарката председателка се оправдава, че видите ли и тя „не е била от БКП“. Вие знаехте ли, че това е повод за гордост и символизира чистата непорочност на Вождицата? И аз не знаех.
Сега, ще ме извинявате, ама тука работата стана като „Аз не съм комунист, ти си комунист!“ Що за глупост е това и защо е толкова забавно? Ще ви кажа защо е забавно, защото бившите комунисти и строители на България го търпят. Даже и многоуважаемият др. Станишев не би изтъкнал подобно нещо като повод за всепроникваща радост. Че тя ГЕРБ прилича повече на бившата Комунистическа партия, отколкото БСП в момента. Не ми вярвате ли, вижте какви конгреси и сбирки правят. Обаче не е само това, вижте Цветанов как от време на време подлива вода на Вожда. Да не би да е случайно? Дали Бойко нещо не се умори напоследък? Дали строенето на ГЕРБ и европредседателството (да не говорим за края на Евросъюза, защото, ако тръгнем да говорим и за това, няма да прочетете останалия текст, защото ще ме помислите за луд) не ви напомнят на нелекия период на края на 80-те години? А относно тези глупости за СПИН-ове, бивши комунисти и горди некомунисти са си пълни глупости, даже можем и да ги наречем дебилщини. Защото 80-те процента вярват, 80-те процента хвалят и 80-те процента гласуват. Самото отричане на БСП от БКП не е от днес, обаче. Това отричане се състоя на 3-ти април 1990 г., когато сменихме главното „к“ с главно „с“. Родната перестройката се състоя, когато заменихме марксизма-ленинизма с по-модерната сленг версия на младеновизма-лукановизма (хитро – и двете започват с „м“ и „л“).
Другари, да не би да започваме да се отричаме от наследството на БКП? Под наследство имам предвид идеологията, социалната справедливост, идеалът на работническото движение и Димитър Благоев, Георги Кирков, Никола Габровски, Георги Бакалов, Станке Димитров, Христо Раковски, Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Антон Югов, Тодор Живков, Антон Иванов, Вела Пеева, Анжел Вагенщайн, Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Гео Милев, Христо Ботев, останалите знайни и незнайни партизани и другите дали живота си за по-добър свят. Да не би да запазваме само келепира на инфраструктурата и финансите на БКП? Защото, както вече споменах, такова отричане се състоя много отдавна, с малката разлика, че винаги „висшите“ или „националните“ другари се отричат или предават. Обикновените хора нямат паричната способност да се отрекат от уж светлия идеал, но за сметка на това имат опцията да се откажат от партията, която се отрича от Партията.
Защо не използват тази опция?
