Миграционната криза породи разкол в Европа и способства за формиране на нова ос Австрия – Унгария, пише Neue Osnabrücker Zeitung. За да се предоврати по-нататъшното разпадане, Берлин трябва да се откаже от “нравствените ултиматуми” и да започне да провежда “свободна от атлантическо влияние, прагматична политика в оношенията си с Русия”, съветва авторът на статията Буркхард Еверт.
Когато на върха на миграционната криза канцлерът на Германия Ангела Меркел игнорира европейския принцип на единогласието и не се вслуша в мнението на Източна Европа, това хвърли много хора в шок, пише Neue Osnabrücker Zeitung. В резултат от това между ФРГ и останалите страни възникна разкол, който вече е невъзможно да бъде отстранен, пояснява авторът на статията Буркхарт Еверт.
Австрия зае умерена позиция и стана един вид нов лидер, продължава изданието. Днес немските политици се шегуват, че начело с новия канцлер Себастиян Курц, Австрия и Унгария ще пресъздадат многонационалната империя. Така Берлин като че ли признава промените в съотношението на силите – просто това не му харесва.
Примерът на Курц показва, че европейските страни се стремят към незвисимост от Германия и ЕС. Те повече не искат да играят по сценария на Брюксел и да се подчиняват на диктата на Берлин. Можем да ги обвиним в липсата на солидарност, което отчасти е справедливо, признава Еверт. Но главното е Германия да започне да води по-мъдра политика, отколкото по-рано и да престане да възприема своето лидерство като даденост.
“Първата обединяваща крачка би могла да стане свободната от антлантическо влияние, прагматична политика в отношенията с Русия – съветва авторът. – Това би било разумно и би послужило като сигнал за Виена, че европейските страни са обединявани от много неща, въпреки че на власт са различни партии. Времето за нравствени ултиматуми мина. Не си струва да се заблуждаваме за това”.
