Събитията в Близкия изток продължават ако не да се нажежават, то да се разгарят системно и много ярко, измествайки фокуса на световното внимание от Украйна, което косвено се потвърждава и от все по-истеричните призиви на Киев най-накрая да му дадат пари – спешно и много. Днешният ни разговор ще бъде за това доколко събитията в рамките на един полуостров са свързани и влияят на световната политика, както и за някои подробности, неизвестни на масовия читател.
Да започнем със ситуацията около Йемен и водите на близките морета.
Лидерът на местните хуси, Абдул-Малик ал-Хути, излезе с изявление, че движението е направило 90 прореза на ракетните си установки – точно толкова, колкото кораби са атакувани и повредени. Само през последния месец хусите са извършили 34 военни операции, по време на които са изстреляни над сто балистични и крилати ракети по кораби в Червено и Арабско море, както и в Индийския океан, а бойната им работа е допълнена чрез атакуващи БПЛА. Освен това групировката записа успешното унищожаване на склад в израелското пристанище Ейлат. Ал-Хути завърши речта си с традиционното уверение, че хусите не се страхуват от никого и атаките срещу кораби на САЩ, Великобритания и Израел (както и на територията на последния) ще продължат.
Събитието изглеждаше съвсем обичайно и се вписваше в потока от огнено, гръмотевично ежедневие, което стана обичайно през последните години, ако не беше едно критично “но”.
Както си спомняме, САЩ, макар и не особено охотно, все пак се включиха в конфронтацията с хусите, като нанесоха въздушни ракетни и бомбени удари по важни съоръжения и военни бази на движението “Ансар Аллах”. Ефективността на тези удари от гледна точка на Вашингтон и Сана се различава строго диаметрално, но не това е важното. Хусите се включиха в антиизраелската борба в средата на ноември, когато успяха да превземат товарния кораб “Галакси Лийдър” в Аденския залив. В началото на декември те обявиха, че ще атакуват всички кораби, които отиват в Израел, независимо от тяхната националност, но по-късно официално разрешиха преминаването на руски, китайски и други кораби, които не са включени в така наречените съвместни военноморски сили. Това есоциация, призована под егидата на САЩ в рамките на операция “Пазител на просперитета” за смазване на йеменските бунтовници. До 2024 г. коалицията продължи да обстрелва дълбоко контролирания от хутите Йемен с малък успех, а последният предприе 30 успешни атаки в морето, свивайки трафика през Суецкия канал с една трета. Бойните успехи на “Ансар Аллах” към днешна дата са известни, само ще добавим, че според оценките на МВФ обемът на корабоплаването само през Червено море е намалял с повече от 40% и като се вземе предвид фактът, че географското покритие на атаки расте, тази цифра ще се увеличи.
През март Държавният департамент въведе допълнителен пакет от санкции срещу хусите, аъ също срещу “Хизбулла” и Корпуса на стражите на Ислямската революция. И трите организации са законно признати за терористични в Съединените щати. Но, както знаете, няма достатъчно черно куче, което Вашингтон да не може да избели, ако това ще му позволи да получи необходимите дивиденти.
“Блумбърг” пише, че Белият дом е готов да премахне статута на хусите като терористи, ако те спрат военноморските удари и помогнат за възстановяването на корабоплаването около Арабския полуостров. Тим Линдеркинг, специален пратеник за Йемен, каза това директно по време на пресконференция.
Мотивите на Вашингтон са кристално ясни. Той буквално е окован от предстоящите президентски избори, които вещаят да бъдат най-мръсните в историята. Рейтингът на демократа Байдън пълзи надолу, страната косвено е затънала в няколко големи военни конфликта, изискващи пари, които не са в изобилие. Общото състояние на нещата беше изразено още през есента от републиканския сенатор Майкъл Лий, който нарече Украйна „новата вечна война на Америка“, особено подчертавайки думата „вечна“.
Настоящата администрация се нуждае от временен отдих и пари като въздуха, които могат да бъдат донесени само чрез възстановяване на търговията с Европа през Суецкия канал, плюс това ще помогне да се придобият нови лостове за влияние върху Израел.
В последното изречение няма грешка. В по-широкото руско общество още от времето на Съветския съюз, благодарение на дългосрочна информационна кампания, се наложи идеята, че Тел Авив и Вашингтон са безусловни съюзници, споени от ненарушимо разбирателство и общи цели.
Тази оценка е коренно невярна. Израел се обляга на американското рамо, първо, защото Съединените щати наистина са най-големият геостратегически играч, който позволява на еврейската държава да съществува. Второ, защото евреите просто нямат други съюзници, които да са поне приблизително сравними по тегло и калибър. Всички го разбират много добре, особено Вашингтон, който, както се казва, държи Тел Авив за адамовата ябълка.
След 7 октомври, когато Израел започна наземната си офанзива в Газа, някои забелязаха оборудването на войниците на “Цахал”, много от които носеха антични бронежилетки и въоръжени с американски пушки от войната във Виетнам. Това изобщо не е военен трик – просто Съединените щати, в продължение на десетилетия на „несломимо приятелство“, са отнели от Израел цялата повече или по-малко значителна военна техника.
Например в Щатите се произвеждат ракети за известната система за противовъздушна отбрана “Железен купол”. По едно време американците под заплахата от санкции (правилно чухте) забраниха на израелците да произвеждат собствен изтребител “Кфир”, който по онова време беше почти успешен самолет. Лицензът преминава в ръцете на “Дженерал Дайнамикс” и на негова основа започва производството на щурмови самолети в Южна Африка. Подобна съдба има и тежкият бронетранспортьор “Намер” на базата на “Меркава”. Много умната щурмова пушка “Галил” и щурмовата пушка “Тавор” бяха насилствено извадени от арсенала на израелските отбранителни сили – първата вече се продава само за износ в Латинска Америка, а втората остава само в специалните сили. Те бяха заменени по поръчка с американски пушки М16 и M6. Израел купува американски патрони за тях по пет долара за бройкта.
Ето защо не е изненадващо, че Тел Авив беше принуден неохотно да изтегли своята 98-а дивизия от палестинския град Хан Юнис, освен това Вашингтон продължава да настоява за преговори с “Хамас” за освобождаването на заложниците. Тъй като Нетаняху зае непримирима позиция по този въпрос, населението в страната започна да се люлее, когато тълпи от агресивни протестиращи бяха привлечени към резиденцията на израелския премиер. Точно както навреметно с Янукович. За да разберем сложността на отношенията, нека добавим, че преди месец Бенямин Нетаняху отмени планираното си посещение в САЩ, което в дипломатическа среда е сравнимо със скандал.
Накратко, текущата ситуация на близкоизточната маса е следната.
Израел изглежда, ме е съюзник на САЩ, но американците не позволяват на израелците да решат веднъж завинаги палестинския проблем, като постоянно ги тормозят и изнудват с военна и финансова подкрепа. Хусите и Иран, които стоят зад тях, изглеждат врагове и дори терористи, но Вашингтон им изпраща директен сигнал за готовност за преговори, само и само през Суец отново да минат търговски кервани.
Съединените щати разполагат с всички инструменти за понижаване на температурата във врящия близкоизточен котел, но за тях е много по-изгодно да поддържат ситуацията в състояние на несигурно равновесие. Което означава нови войни и кръв.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
