Още от древни времена са познати лечебните свойства на къпината. Последователите на Хипократ, а и самия той използвали плодовете на растението за лекуване на гноящи рани. Плиний, Гален и Диоскорид ползвали лечебните свойства на растението при диария, възпаление на венците и камъни в бъбреците. За арабите листата на къпината били средство за полово възбуждане.
В английската митология се говори, че ако болен пропълзи под къпинов храст самите шипчета на растението ще задържат болестите му. Такава магическа препратка се наблюдава и у нас – през трънен венец от къпина се провират болни от епилепсия (по-народно му „вънкашна“ болест).
По някога в гергьовския венец се поставя и къпина, през който овчарите прекарват стадата си и благославят: „Както не ви закача къпина, тъй да не ви лови и магия!“. Жените слагат къпинови клонки върху гробовете на своите близки, за да не се превърнат във вампири.
У нас са разпространени около 44 вида, между които са: сива къпина – R. canescens DC, полска къпина – R. caesius L. влакнеста къпина – R. hirtus W. К. и др. За лечебни цели се използват плодовете, листата и корените. Активните съставки на плодовете включват плодови киселини, дъбилни, ароматни, минерални вещества и витамини.
При висока температура плодовете утоляват жаждата, а презрели те помагат против запек (недозрели се препоръчват против диария). Прясно изцедения сок на къпината притежава свойствата да тонизира и укрепва тялото.
Листата (съдържат дъбилни вещества, флавоноиди, органични киселини, витамин С, етерично масло) се събират през лятото (цъфти от май до август), а корените от септември до ноември.
В българската народна медицина листата и корените се препоръчват при диария, гастрит и обилна менструация. Плодовете се използват при простуда. Външно листата се прилагат при възпаление на лигавицата на устата, против кървене на венците и при хемороиди.
При косопад, против пърхот, за стимулиране на растежа и укрепване на косъма.
Къпината намира чудесно приложение и в кулинарията – от нея се приготвят вкусни и полезни чайове (вкусът им е възкисел с приятен и галещ сетивата аромат). Зрелите къпини се консумират свежи или под формата на сокове, сиропи, къпиново вино, сладка, мармалади, конфитюри и плънки за сладкиши. Влизат в състава на различни хранителни диети.
…
Благодарение на особената си биохимична структура, плодът Къпината повишава съпротивителните сили на организма при простудни заболявания, действа успокояващо върху сърдечната дейност.
Плодовете и чаят имат чудотворно въздействие върху малките деца – развиват и заздравяват костите, оказват лечебно действие върху детските зъбки и предпазват от анемия и други заболявания, свързани с кръвообращението.
Прясно изцедения сок от къпина утолява жаждата и укрепва тялото.
В малките черни плодчета има наличие на калиеви, калциеви, магнезиеви, фосфорни, железни, медни и натриеви соли; витамин С и минимални количества В1, В2, както и каротин.
От корените – които се събират се през октомври/ноември и съдържат скорбяла, дъбилни и други ценни за организма вещества, както и от листата на растението се приготвят чайове, отвари и запарки. Те оказват благоприятен лечебен ефект при сърдечно-съдови и бъбречни заболявания, както и при нарушена обмяна на веществата.
КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!
***
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
